Замисляме ли се,че любовта не е вечна?Днес сте ужасно влюбени, а утре самотни души. С едно щракване някой може да прекърши клоните на любовта. Виновни ли са тези извършители на това деяние? Най-вероятно, да!
Ще се изпратят ли пред съда,ще бъдат ли осъдени за техният грозен акт? Най-вероятно,не! Любовта винаги събира хората, всякакви хора и пътници в нечие легло. Но когато биваме наранени, какво става с любовта? Дали бягаме от болката или забравяме да обичаме и да предаваме любовни нотки? Спираме на един светофар и чакаме, идва ли отнякъде тя или просто ни подминава стремглаво по тесния улей? Обясненията в любов, милите думи, които изричаме просто замазват ясната преценка, замъгляват нашето съзнание и ни правят слаби играчи на бридж, губещи в дадена игра. Смятате ли, че да гониш любовта е призвание или просто заблуда,че сме плячка за нечий ход?
Представяте ли си да сте пленник на любовта, водени от желанието да опияняват другият? Дали любовта е даване или просто акт на близост, докосване, съединяване на две тела в едно?
Не веднъж съм писала за нея, изразявала съм мисли,чувства по тази тема. Любовта има много фази, лица, различно амплоа, но не мисля,че можеш да я излъжеш, омотаеш. Тя ще те усети и ще те разобличи. Затова не си прави труда да говориш за нея, а я изживея.
